полюшкаха

Речник на българския език

1. полюшкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюшкаха е производна форма на полюшкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюшкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

полюшкаха е производна форма на полюшкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).