полюшкали

Речник на българския език

1. полюшкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюшкали е производна форма на полюшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюшкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюшкали е производна форма на полюшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. полюшкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полюшкали е производна форма на полюшкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. полюшкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полюшкали е производна форма на полюшкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).