полюлял си

Речник на българския език

1. полюлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюлял си е производна форма на полюлея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. полюлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюлял си е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).