полюляло е

Речник на българския език

1. полюляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюляло е е производна форма на полюлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюляло е е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).