полюляло

Речник на българския език

1. полюляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюляло е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

полюляло е производна форма на полюлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).