полюляла е

Речник на българския език

1. полюляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюляла е е производна форма на полюлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюляла е е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).