полюляла

Речник на българския език

1. полюляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюляла е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

полюляла е производна форма на полюлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).