полюля

Речник на българския език

1. полюля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полюля е производна форма на полюлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. полюля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полюля е производна форма на полюлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).