полюлели

Речник на българския език

1. полюлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюлели е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полюлели е производна форма на полюлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).