полюлееше

Речник на българския език

1. полюлееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

полюлееше е производна форма на полюлея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. полюлееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

полюлееше е производна форма на полюлея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).