полюлеел съм

Речник на българския език

1. полюлеел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полюлеел съм е производна форма на полюлея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).