полюлеело съм

Речник на българския език

1. полюлеело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

полюлеело съм е производна форма на полюлея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).