полюлеело

Речник на българския език

1. полюлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюлеело е производна форма на полюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полюлеело е производна форма на полюлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).