полюлеели

Речник на българския език

1. полюлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюлеели е производна форма на полюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полюлеели е производна форма на полюлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).