полюлеела

Речник на българския език

1. полюлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюлеела е производна форма на полюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полюлеела е производна форма на полюлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).