полюлеел

Речник на българския език

1. полюлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюлеел е производна форма на полюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полюлеел е производна форма на полюлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).