полъхвало

Речник на българския език

1. полъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полъхвало е производна форма на полъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полъхвало е производна форма на полъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полъхвало е производна форма на полъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полъхвало е производна форма на полъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).