полъжел

Речник на българския език

1. полъжел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полъжел е производна форма на полъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полъжел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полъжел е производна форма на полъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).