полъгал

Речник на българския език

1. полъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полъгал е производна форма на полъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

полъгал е производна форма на полъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).