получело

Речник на българския език

1. получело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

получело е производна форма на получа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. получело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

получело е производна форма на получа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).