полутвахте

Речник на българския език

1. полутвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

полутвахте е производна форма на полутвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полутвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

полутвахте е производна форма на полутвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).