полутвало

Речник на българския език

1. полутвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полутвало е производна форма на полутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полутвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полутвало е производна форма на полутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полутвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полутвало е производна форма на полутвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полутвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полутвало е производна форма на полутвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).