полутвала

Речник на българския език

1. полутвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полутвала е производна форма на полутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полутвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полутвала е производна форма на полутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. полутвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полутвала е производна форма на полутвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. полутвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полутвала е производна форма на полутвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).