полута

Речник на българския език

1. полута — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полута е производна форма на полутам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полута — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полута е производна форма на полутам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полута — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полута е производна форма на полутам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).