полуразтворил си

Речник на българския език

1. полуразтворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полуразтворил си е производна форма на полуразтворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразтворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полуразтворил си е производна форма на полуразтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).