полуразтворил

Речник на българския език

1. полуразтворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразтворил е производна форма на полуразтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразтворил — мин. деят. св. прич. м. р.

полуразтворил е производна форма на полуразтворя (мин. деят. св. прич. м. р.).