полуразкъсал

Речник на българския език

1. полуразкъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразкъсал е производна форма на полуразкъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразкъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразкъсал е производна форма на полуразкъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полуразкъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

полуразкъсал е производна форма на полуразкъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полуразкъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуразкъсал е производна форма на полуразкъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).