полуприпаднало

Речник на българския език

1. полуприпаднало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полуприпаднало е производна форма на полуприпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полуприпаднало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полуприпаднало е производна форма на полуприпадна (мин. деят. св. прич. ср. р.).