полуприпаднала

Речник на българския език

1. полуприпаднала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полуприпаднала е производна форма на полуприпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полуприпаднала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полуприпаднала е производна форма на полуприпадна (мин. деят. св. прич. ж. р.).