полуприпаднал

Речник на българския език

1. полуприпаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуприпаднал е производна форма на полуприпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуприпаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

полуприпаднал е производна форма на полуприпадна (мин. деят. св. прич. м. р.).