полуотворила

Речник на българския език

1. полуотворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полуотворила е производна форма на полуотворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полуотворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

полуотворила е производна форма на полуотворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).