полулегнел

Речник на българския език

1. полулегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полулегнел е производна форма на полулегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полулегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полулегнел е производна форма на полулегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).