полуизлегнело

Речник на българския език

1. полуизлегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полуизлегнело е производна форма на полуизлегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полуизлегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полуизлегнело е производна форма на полуизлегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).