полуизлегнел

Речник на българския език

1. полуизлегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуизлегнел е производна форма на полуизлегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуизлегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуизлегнел е производна форма на полуизлегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).