полуизвърнела

Речник на българския език

1. полуизвърнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полуизвърнела е производна форма на полуизвърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полуизвърнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полуизвърнела е производна форма на полуизвърна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).