полузатворило

Речник на българския език

1. полузатворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полузатворило е производна форма на полузатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полузатворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

полузатворило е производна форма на полузатворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).