полузатворил

Речник на българския език

1. полузатворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полузатворил е производна форма на полузатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полузатворил — мин. деят. св. прич. м. р.

полузатворил е производна форма на полузатворя (мин. деят. св. прич. м. р.).