полузатворел

Речник на българския език

1. полузатворел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полузатворел е производна форма на полузатворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полузатворел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полузатворел е производна форма на полузатворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).