половил си

Речник на българския език

1. половил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

половил си е производна форма на половя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. половил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

половил си е производна форма на половя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).