половил е

Речник на българския език

1. половил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

половил е е производна форма на половя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. половил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

половил е е производна форма на половя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).