политаха

Речник на българския език

1. политаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

политаха е производна форма на политам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. политаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

политаха е производна форма на политам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).