политали

Речник на българския език

1. политали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

политали е производна форма на политам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. политали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

политали е производна форма на политам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. политали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

политали е производна форма на политам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. политали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

политали е производна форма на политам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).