полита

Речник на българския език

1. полита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полита е производна форма на политам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полита е производна форма на политам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полита е производна форма на политам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).