полирахте

Речник на българския език

1. полирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

полирахте е производна форма на полирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

полирахте е производна форма на полирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).