полирах

Речник на българския език

1. полирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

полирах е производна форма на полирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. полирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

полирах е производна форма на полирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).