полиняло

Речник на българския език

1. полиняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полиняло е производна форма на полинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полиняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

полиняло е производна форма на полинея (мин. деят. св. прич. ср. р.).