полинял

Речник на българския език

1. полинял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полинял е производна форма на полинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полинял — мин. деят. св. прич. м. р.

полинял е производна форма на полинея (мин. деят. св. прич. м. р.).