полиня

Речник на българския език

1. полиня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полиня е производна форма на полинея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. полиня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полиня е производна форма на полинея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).