полинели

Речник на българския език

1. полинели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полинели е производна форма на полинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полинели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полинели е производна форма на полинея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).