полинееше

Речник на българския език

1. полинееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

полинееше е производна форма на полинея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. полинееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

полинееше е производна форма на полинея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).